Изследването открива антитела срещу тиреоидната пероксидаза — ензима, с който жлезата изгражда тиреоидния хормон. Наличието им отбелязва имунен процес, насочен срещу тъканта на щитовидната жлеза. То отговаря защо функцията на щитовидната жлеза е нарушена, а не колко е нарушена.
Все още няма резултати за този показател.
Повишени концентрации се откриват при повечето хора с автоимунен тиреоидит и при мнозина с болест на Грейвс, а се срещат и при хора със съвсем непроменена функция на щитовидната жлеза, при които показват по-голяма вероятност през годините да се развие понижена функция. Ниските или неоткриваемите нива правят автоимунната причина по-малко вероятна, но не я изключват. Височината на резултата следва имунния процес, а не тежестта на тиреоидната дисфункция, затова повторните измервания добавят малко, след като положителният резултат вече е установен. Тълкуването принадлежи на лекар, който вижда наред с него и показателите за функцията на щитовидната жлеза.
Добавките с биотин интерферират с разпространените имунологични методи и обикновено се спират преди вземането на кръв, а резултатите не са сравними между лаборатории, тъй като методите и граничните стойности се различават. Нивата на антителата се променят бавно и не се влияят от часа на деня, от храненето или от скорошна доза тиреоиден медикамент. Резултатът се разчита заедно с ТСХ и свободния Т4, а с антителата срещу тиреоглобулин — когато първото изследване е отрицателно, но автоимунно заболяване все още се подозира.
Референтните стойности са общи за възрастни и зависят от лабораторията, метода на изследване, възрастта и пола. За ориентация, не за диагноза — обсъдете резултатите с Вашия лекар.