Броят на еритроцитите е количеството червени кръвни клетки в даден обем кръв. Заедно с хемоглобина и хематокрита той описва големината на еритроцитната популация и е показателят, от който се изчисляват еритроцитните индекси. Сам по себе си казва по-малко за доставката на кислород, отколкото хемоглобинът, защото клетките се различават по това колко хемоглобин носи всяка от тях.
Все още няма резултати за този показател.
Пониженият брой най-често придружава анемия от кръвозагуба, от недостиг на желязо, B12 или фолат, от хронично заболяване или бъбречно заболяване, или от скъсена преживяемост на еритроцитите. Повишеният брой най-често отразява дехидратация или траен отговор на ниско ниво на кислород, като тютюнопушене, надморска височина или хронично белодробно заболяване; рядко насочва към първична свръхпродукция от костния мозък. При някои състояния броят и хемоглобинът се разминават, с много дребни и недостатъчно запълнени клетки, което само по себе си е информативно. Посоката показва накъде да продължи търсенето, а тълкуването принадлежи на лекаря.
Обемът на плазмата измества резултата, без да променя действителната еритроцитна маса, затова дехидратацията, обилното изпотяване, бременността и венозните вливания го променят. Положението на тялото при вземането на кръв и продължителното стягане с турникет водят до малки промени. Разчита се заедно с хемоглобина и хематокрита и с MCV, MCH, MCHC и RDW, които превръщат самия брой в описание на размера на клетките и на съдържанието на хемоглобин.
Референтните стойности са общи за възрастни и зависят от лабораторията, метода на изследване, възрастта и пола. За ориентация, не за диагноза — обсъдете резултатите с Вашия лекар.