Калият е основният положително зареден йон вътре в клетките, като само малка част от него циркулира в кръвта. Тази циркулираща част определя електрическата възбудимост на нервната, мускулната и особено на сърдечната тъкан. Регулира се от бъбреците и от алдостерона, затова говори за бъбречната и надбъбречната функция, както и за киселинно-алкалното равновесие.
Все още няма резултати за този показател.
Повишеният калий най-често отразява намалено бъбречно излъчване, надбъбречна недостатъчност, ацидоза, разпад на тъкани или лекарства, които задържат калия, като АСЕ инхибитори, ангиотензин-рецепторни блокери и калий-съхраняващи диуретици. Пониженият калий най-често следва загуби при повръщане, диария или прием на бримкови и тиазидни диуретици и съпътства алкалоза или излишък на алдостерон. И в двете посоки може да се наруши сърдечният ритъм, затова резултатите извън границите обикновено се потвърждават своевременно с лекар.
Фалшиво високите стойности са чести и имат значение: стегнат турникет, стискане на юмрук, трудна венепункция, хемолиза на пробата или забавена обработка освобождават калий от клетките. Много високият брой тромбоцити или левкоцити го повишава в серум, но не и в плазма. Разчита се заедно с натрия и хлоридите, с бъбречните маркери като креатинин и eGFR, с магнезия, чийто недостиг прави ниския калий труден за коригиране, и с киселинно-алкалното състояние.
Референтните стойности са общи за възрастни и зависят от лабораторията, метода на изследване, възрастта и пола. За ориентация, не за диагноза — обсъдете резултатите с Вашия лекар.