Фосфорът измерва неорганичния фосфат в серума — минералният партньор на калция в костите и съставна част на АТФ, клетъчните мембрани и нуклеиновите киселини. Нивото му се определя от приема с храната, чревното усвояване и бъбречното отделяне под контрола на паратхормона и витамин D. Той говори главно за бъбречната функция и за костно-минералната обмяна.
Все още няма резултати за този показател.
Повишеният фосфор най-често отразява намален бъбречен клирънс, а също и понижена активност на паращитовидната тъкан, излишък на витамин D или мащабен клетъчен разпад, който освобождава вътреклетъчните запаси. Понижените стойности най-често следват свръхактивна паращитовидна тъкан, дефицит на витамин D, малабсорбция, хронична употреба на алкохол, възобновяване на храненето след гладуване или антиациди, свързващи фосфата. Те насочват към области, които си струва да бъдат проучени, а не към диагноза, и лекарят решава какво да се изследва след това.
Фосфорът спада след хранене и след предизвикано от въглехидрати или инсулин преместване в клетките, а също така показва лек денонощен ритъм, поради което се предпочита сутрешна проба на гладно. Хемолизата го повишава фалшиво. Разчита се заедно с калция, магнезия, алкалната фосфатаза, витамин D, паратхормона и бъбречната функция, а не с групата натрий–калий–хлориди, с която споделя панела.
Референтните стойности са общи за възрастни и зависят от лабораторията, метода на изследване, възрастта и пола. За ориентация, не за диагноза — обсъдете резултатите с Вашия лекар.