ЛХ се отделя от хипофизата и дава сигнал на половите жлези да произвеждат полови стероиди: тестостерон от клетките на Лайдиг в тестиса, а при жените — пикът в средата на цикъла, който предизвиква овулация и поддържа жълтото тяло. Изследването отразява хипофизния край на репродуктивната ос. Разчита се като управляващ сигнал, а не като хормон с пряко действие върху тъканите.
Все още няма резултати за този показател.
Повишеният ЛХ най-често насочва към намалена продукция на половите жлези, която хипофизата компенсира — както при първична тестикуларна недостатъчност, яйчникова недостатъчност или менопауза; при жени трайно повишеното съотношение спрямо ФСХ се наблюдава и при синдром на поликистозните яйчници. Пониженият ЛХ по-често показва недостатъчен сигнал от хипофизата или хипоталамуса, което се среща при заболяване на хипофизата, висок пролактин, боледуване, тежки тренировки, отслабване или прием на тестостерон отвън. Една и съща стойност може да е нормална или ясно отклонена в зависимост от половия хормон, измерен заедно с нея. Тълкуването е работа на лекар и един резултат рядко е достатъчен.
ЛХ се отделя на пристъпи, затова последователно взети проби се различават, а при жени резултатът е безсмислен без деня от цикъла, тъй като овулаторният пик е многократно по-висок от базалното ниво. Стрес, остро заболяване и хормонална контрацепция го изместват. Разчита се заедно с ФСХ и с тестостерона или естрадиола, а с пролактина — когато и двата гонадотропина са ниски.
Референтните стойности са общи за възрастни и зависят от лабораторията, метода на изследване, възрастта и пола. За ориентация, не за диагноза — обсъдете резултатите с Вашия лекар.