Инсулинът е хормонът, който бета-клетките на панкреаса отделят, за да придвижат глюкозата от кръвта към мускулите, черния дроб и мастната тъкан. Измерен след нощно гладуване, той показва колко хормон е необходим на панкреаса, за да задържи глюкозата на гладно там, където е. Той говори за инсулиновата сигнализация във въглехидратния обмен, а не за самите нива на захарта.
Все още няма резултати за този показател.
Повишеният инсулин на гладно най-често отразява инсулинова резистентност, при която тъканите отговарят слабо, а панкреасът компенсира, като секретира повече; той съпътства и наднорменото тегло, метаболитния синдром и синдрома на поликистозните яйчници. Ниските стойности най-често насочват към намалена продукция от бета-клетките, както при дългогодишен диабет или диабет тип 1, а понякога се срещат просто при слаби, инсулиново чувствителни хора. Инсулинът не се разчита като присъда сам по себе си — едно и също число означава различни неща в зависимост от глюкозата до него. Един неочакван резултат е повод изследването да се повтори и да се обсъди с лекар.
Изследването изисква истинско нощно гладуване: всяка храна, подсладена напитка или дори кафе със захар в предходните часове го повишава, а скорошно физическо натоварване или остро заболяване го променя и в двете посоки. Лечението с екзогенен инсулин и лекарствата, които стимулират секрецията, изкривяват резултата, поради което при лекувани пациенти се предпочита С-пептидът. Инсулинът се тълкува заедно с глюкозата на гладно, от които се изчислява HOMA-IR, и редом с HbA1c и С-пептида.
Референтните стойности са общи за възрастни и зависят от лабораторията, метода на изследване, възрастта и пола. За ориентация, не за диагноза — обсъдете резултатите с Вашия лекар.