Глюкозата в кръвта е непосредствено използваемото гориво на организма, поддържано в тесни граници главно от инсулина и глюкагона. Измерването на гладно показва доколко добре работи тази регулация, когато няколко часа не е постъпвала храна, така че то говори за въглехидратния обмен и за функцията на панкреаса. Това е моментна снимка на един момент, а не на изминалите седмици.
Все още няма резултати за този показател.
Повишена стойност на гладно най-често насочва към нарушена регулация на глюкозата или към диабет, но тя се покачва и при остро заболяване, стрес, лечение със стероиди и заболяване на панкреаса. Ниските стойности са по-редки и се наблюдават при продължително гладуване, алкохол, някои лекарства и рядко при инсулин-продуциращи тумори. Диагнозата се поставя въз основа на повторни измервания и на допълнителни изследвания, назначени от лекар, а никога въз основа на едно число.
Резултатът зависи от действителния интервал на гладуване, от съня, острия стрес и скорошното физическо натоварване, а в епруветка, която стои твърде дълго преди анализа, се понижава, ако не е използван инхибитор на гликолизата; редица често използвани лекарства, включително тиазидните диуретици и бета-блокерите, го променят умерено. Разчита се заедно с HbA1c, който усреднява последните няколко месеца, и с инсулина на гладно, С-пептида и индекса HOMA-IR, когато въпросът е за инсулинова резистентност.
Референтните стойности са общи за възрастни и зависят от лабораторията, метода на изследване, възрастта и пола. За ориентация, не за диагноза — обсъдете резултатите с Вашия лекар.