Хлоридите са основният отрицателно зареден йон извън клетките и обикновено следват отблизо натрия. Те допринасят за осмолалитета, за разпределението на течностите и за киселинно-алкалното равновесие, тъй като се обменят с бикарбоната. Измерват се главно за да уточнят картината, дадена от останалите електролити, а не самостоятелно.
Все още няма резултати за този показател.
Повишените хлориди най-често съпътстват дехидратация със загуба на вода и се срещат при метаболитна ацидоза, при която бикарбонат се губи през червата или бъбреците, както и след вливане на големи обеми физиологичен разтвор. Понижените хлориди най-често следват продължително повръщане или стомашен дренаж, употреба на диуретици и хронична белодробна болест със задръжка на въглероден диоксид. Тъй като хлоридите следват натрия, промените в същата посока като натрия обикновено насочват към водния баланс, докато разнопосочното изменение насочва към киселинно-алкално нарушение. Тълкуването принадлежи на лекар, а не на самата стойност.
Много високите нива на мазнини или белтък в кръвта могат да изкривят измерената концентрация, а препаратите, съдържащи бромиди, интерферират с някои методи. Скорошни инфузии, повръщане или диуретици в деня на вземането изместват резултата. Хлоридите се разчитат заедно с натрия, калия и бикарбоната, най-често чрез анионната разлика.
Референтните стойности са общи за възрастни и зависят от лабораторията, метода на изследване, възрастта и пола. За ориентация, не за диагноза — обсъдете резултатите с Вашия лекар.